По време на дежурствата в Спешна помощ видях, че любов може

" По време на дежурствата в Спешна помощ видях, че любов може да има и в най-бедните къщи и може да отсъства и у най-богатите “. Така звучи част от есето, което Гергана Драгоева посвещава на спешните медици след една година работа като доброволец в Центъра за незабавна здравна помощ-Пловдив.

В есето си тя споделя по какъв начин е решила да стане доброволец в разгара на пандемията от ковид: " Отдавна бленувам да посетя Аржентина, Бразилия, Мексико и Перу.... Кога ли ще се реализира моето мечтано пътешестване или твоето мечтано пътешестване, няма кой да ни каже... Оставаме тук.

Като множеството хора, първоначално ме бе обзел някакъв панически боязън. Но взех решение да бъда част от решението и да изляза на първа линия. Чух, че в Пловдив набират доброволци на няколко места. И последователно се записах на всичките. Първо станах доброволец в БЧК, по-късно в Доброволно формирование " Пловдив 112 ". И най-после се озовах в Центъра за Спешна помощ “.

За " Дарик " Гергана описа, че след срещата с подлата болест взема решение да посвети напъните си на това да оказва помощ на медиците. И счита, че те заслужават самопризнание за денонощната им борба в името на живота.

" Видях едни хора, безусловно героично и напук на цялата система, на инат на безумните условия, липса на консумативи, на инат на дребните заплати и най-много на честата липса на почитание към тях, да си правят освен работата, а да правят чудеса. Видях неколкократно по какъв начин връщат човек от другия завършек на гибелта. Лекари, сестри, водачи на линейни, бодри, ухилени и подготвени за дребни и огромни избавителни задачи в града, в близките села и махали “, споделя Гергана.

По думите ѝ българският лидер на кола за спешна помощ и българският доктор може да наподобява на моменти суров, недодялан и непосредствен, само че остава до край във всяка негова клетка човек с доблест, задача, дълг и голямо сърце.

" В Спешна помощ видях по какъв начин млад доктор, неотдавна дипломирал се, по какъв начин избавя пред очите ми 3 човешки живота за един ден.. Почти самичък. Само той от висотата на 26-те си години, лидерът на кола за спешна помощ и аз, от през вчерашния ден доброволец. Само ние бяхме до него. Изпълнявахме всяка негова заповед и повеля. И не знам по какъв начин успяхме, поради неговото великолепие, подготвеност и воля да закараме един след различен тези 3-ма индивида, живи и избавени “, написа Гергана.

И споделя, че след подобен ден ви тръгваш по-смел и извисен като човек. " Когато крачиш паралелно със герои, се чувстваш и ти самият малко воин. Уж даваш обич. А си взимаш и за теб самия без да искаш “.

След една година, прекарана паралелно с медиците, Гергана споделя, че към този момент има нова страст и се е насочила към проучването на парамедицината, с цел да се усъвършенства в преодоляването на незабавните положения.

" Имам огромна вяра, ентусиазъм, почитание и благодарност към всички хора в Спешна помощ. Там работят неуморни и високо квалифицирани лекари, фелдшери, водачи на коли за спешна помощ, медицински сестри, парамедици, лекарски асистенти и сърцати санитари. Уникални хора, които заслужават почит. И дано не забравяме, какъв брой са значими “, моли Гергана.

Тя е безапелационна – любовта побеждава над страха: " Любовта не е единствено да се влюбиш. Любов е да помагаш. Любов е да изслушаш вълненията на някой и да му кажеш добра дума. Любов е да нахраниш. И да стоплиш. Любов е да останеш. И обич е да си тръгнеш, когато би трябвало. Любов е да видиш истината и хубостта в нещо незабележимо за всички, само че скъпо за теб. Любов е да вярваш в положителното у хората и да очакваш и да се надяваш на по-добро бъдеще, само че и да работиш за него. Където има обич, няма боязън “.